zlokachestveno-novoobrazuvanie-na-druga-i-neutochnena-chast-na-golemite-sluncheni-zlezi

Кога се прави биопсия на слюнчените жлези?

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6

Тя отговаря на въпроса на Виолета Христова

Големите слюнчени жлези при човека са три двойки – околоушни (паротидни), подезични (сублингвални) и долночелюстни (субмандибуларни). Най-често те се засягат от възпалителни заболявания и слюнно-каменна болест и по-рядко от туморни и системни заболявания. При възпаления на жлезите и каналите те се зачервяват, стават болезнени и оточни. Възпаленията могат да бъдат от бактериален или вирусен характер (заушката е вирусно заболяване). Пациентите усещат парене и болезненост, особено при по-пикантни храни. При слюнокаменна болест острото възпаление е отминало, но остава чувството за парене и болезненост при хранене и подуване на жлезите при хранене. Това е свързано с образуваната “запушалка” от камъка и невъзможността образувалата се слюнка да се излее в устната кухина. При продължаваща с години слюнно-каменна болест настъпват необратими изменения в жлезната тъкан до пълна атрофия и липса на тъкан, годна да произвежда секрет.

Счита се, че синдромът на Сьогрен има автоимуннен произход и се характеризира с различна степен – от намаляване до изчезване, на слюнната и слъзна секреция. Във връзка с намаляването на слюнчената и слъзната секреция са и основните симптоми – сухота, зачервяване на очите и лигавицата, чувство за чуждо тяло, парене, намалено самоочистване на устната кухина и очите. Компенсаторно се наблюдава увеличаване на жлезите, но без ефективност.

За поставяне на диагноза на заболяванията на слюнчените жлези освен щателна анамнеза и преглед, насочени към клиничната картина, се ползват рентгенови техники с различни проекции, със или без контрастна материя с радиоизотопни вещества. Използват се също така и кръвни изследвания (за антитела), за откриване на евентуален причинител и съпътстващи или основни заболявания. Съвременната диагностика много се подпомага с модерните изследвания като скенер на глава, ядрено-магнитен резонанс, радиоизотопно изследване, като изместват едно класическо средство каквото е тъканната биопсия. Определено последното изследване остава като единствено възможно по време на операция, тъй като само на микроскопа може да се постави най-точната диагноза дали става въпрос за тумор с доброкачествен или малигнен характер, слюнокаменна болест или сраствания вследствие на възпалителен процес.

Тъй като диагностиката и особено лечението на заболяванията на слюнчените жлези са трудни, най-правилно е всеки пациент да бъде насочен към специалист – лицево-челюстен хирург, и евентуално към клиника за извършване на пълен набор от изследвания.

От вестник “24 Часа”