Capture

Царицата на усмивките

Министри, депутати и артисти са пациенти на д-р Ирена Хасара

Д-р Ирена Хасара избира да се отдаде на ортодонтията през 1998 г., когато завършва Медицинския университет в София. Половината от решението й се дължи на родителските очаквания. “Баща ми е специалист по УНГ и държеше поне едно от двете му деца да стане лекар”, казва тя. Сестра й избрала икономиката и така на нея останала трудната задача да се заеме с медицина. Само че още тогава тя проявила характер и започнала да следва това, което лежи на сърцето й повече – стоматологията. Скоро установила, че иска да учи още. Така освен специализацията по ортодонтия прибавила в CV-то си магистратури по фармация и здравен мениджмънт, както и няколко следдипломни квалификации по публична администрация, мениджмънт и европейска интеграция. Сега е едно от поредните доказателства на теорията, че нежният пол измества силния – една красива и преуспяла млада жена.

 

Усмивката е визитната картичка на човек, половината от красотата на лицето е в нея, казва убедено д-р Ирена Хасара. Точно стремежът към съвършенство е накарал младата и чаровна зъболекарка да се посвети на ортодонтията. Доказателство, че се справя перфектно с тази задача, пък е фактът, че в нежните й ръце лежи отговорността за усмивките на едни от най-известните личности у нас в политиката, бизнеса и дори в артистичния свят.

 

Пред кабинета и постоянно има опашка от хора повечето от които не са никак случайни. Сред клиентите й са действащи министри, депутати от всички парламентарни групи, както и крупни бизнесмени. “Най-трудно е да излавираме с графика, така че да не стане нежелана среща между представители на конкурентни политически партии”, шегува се д-р Хасара. Но не иска да издаде нито една подробност повече, съвсем в унисон с обещанието да пази лекарска тайна. Единственото, което си позволява да добави, е, че грижата на политиците ни за здравето и външния им вид й вдъхва увереност за бъдещето на страната ни. “В Америка бизнесмени, политици, всички хора с положение си поддържат зъбите, защото другото издава немарливост към себе си, а оттам към работата ти и всичко друго”, обяснява тя. Затова е щастлива да вижда, че и тук първите хора на страната ни се грижат за своята усмивка. “Тя е ключът към успеха”, категорична е д-р Хасара. Може би това правило обяснява донякъде и нейния успех – усмивката й е прекрасна. Съвсем в унисон с перфекционизма си обаче тя смята да я поправи за първи път в живота си. “До няколко седмици планирам да си сложа брекети и то – метални, защото с годините захапката търпи промени, а това може да доведе до проблеми”, обяснява тя и добавя: “Ортодонтията е първата стъпка в едно лечение, ако подредим едни зъби, те ще са здрави, ако са струпани, се появява зъбен камък, гангвинити, парадонтити и се стига до загубата им”. Въпреки че означава здраве, повечето хора схващат ортодонтията като естетика и възможност да изразят себе си. И тъй като красотата е субективна категория, понякога д-р Хасара е удовлетворявала и доста странни желания. “Едно момче, което живееше в чужбина, ме помоли кучешките му зъби да са по издължени, като на вамприр споделя тя. Тъй като брекетите позволяват да се променя мястото на зъбите не само по хоризонталата на челюстта, но и по вертикалата, тя го изпълнила. Друга жена пък поискала да има разстояние между предните зъби като на Ала Пугачова. Според ред д-р Хасара обаче най-красивата усмивка е широката, американска, тип “Джулия Робъртс”. “Тя показва един открит човек с добро сърце”, категорична е д-р Хасара. Европейската обаче е съвсем друга. Тя е загадъчна и прикрита, тип “Мона Лиза”, обяснява тя и добавя: “На нас бългaрите ни трябва малко повече “Джулия Робъртс”, за да открием повече сърцата си, да пуснем доброто в тях. Захапката също говори за нас. Когато долната челюст е по-изтеглена напред, хората са по-волеви, амбициозни и борбени, докато тези с по-дълбока захапка са по-притеснителни и ненастойчиви”, отбелязва д-р Хасара. Въпреки че много обича професията си, напоследък си дава сметка, че тя не само й дава, но и краде много от нея. Почти не й остава време за личен живот, за сина й – малкия Алекс, родителите и любимите й занимания като книгите. “За да бъдеш лекар, трябва да си в кабинета си и пропускаш много неща, аз например пътувам само по работа – за да отида на световните конгреси по ортодонтия”, споделя тя. В началото на кариерата си дори не излизала в отпуска. “Няма как, защото всеотдайноста към хората е част от медицината, без нея не можеш да си лекар”, казва д-р Хасара. Дори и сега тя не се прибира вкъщи без служебния телефон да е с нея. Понякога пациентите й звънят в 10-11 часа вечерта, защото нещо ги е заболяло или брекетът се е отлепил. Нищо спешно или страшно не е станало, но хората не знаят и искат да ги успокои и тя винаги е на линия. Приятелите й обаче я обвиняват, че е прекалено отдадена на пациентите си. Малкото време, което й остава за себе си, посвещава на детето, изкуството и книгите. Едно от хобитата й е и рисуването. Заради натовареността си обаче не посяга към четката често. “Вече рисувам само със сина си”, казва тя. Той е и единственият човек в живота й, към който не е взискателна, както е свикнала в професията си. “За мен Алекс е всичко и малко дори го глезя”, ризнава тя. За възпитанието му обаче разчита на “твърдата ръка” на родителите си.

2
3

“Изпитвам огромна благодарност към майка си и баща си за това, че се грижат за него, без тях няма да се справя с отглеждането на сина ми”, споделя д-р Хасара. Въпреки заетостта си наскоро е успяла да открадне малко време и за театър. “Гледах постановката “Тирамису”, много ми хареса, но за съжаление не ми остава много време за духовна храна”, отбелязва тя със съжаление. Една от най-важните книги в живота й пък е “Атлас изправи рамене”, най-доброто произведение на Айн Ранд. “Съжалявам, че не успях да я прочета на 20 г., за да бъда още по-мотивирана”, казва тя. Сред другите й любими творби са две стихотворения. Едното е на Алфред Тенисън “Одисей”, което звучи точно като житейската й философия: Бори се, дерзай, търси и не се отказвай. Другите й любими строфи са от “Ако” на Ръдиард Киплинг. И въпреки че няма много време за изкуството заради професията си, тя е щастлив човек, защото всеки ден изразява себе си и естетическия си усет в усмивките на другите. А каква по-добра форма от тази може да намери един творец, за да реализира красотата на въображението си.

Статия от списание “Стандарт за Здравето “